В срещите ми с клиенти много често засягаме темата за „Сенките“. За онези десетки чувства, „качества“, които сме изтласкали в черната кутия на нашето подсъзнание.
Какви са? Защо сме ги прогонили? Толкова ли са мрачни, за да не можем да ги изкараме на светло?
През целия си живот, хората се настройваме спрямо социалните норми, изискванията, спрямо границите на обществото, в което живеем . Възпитавани сме на морал и ценности, които автоматично захвърлят всички онези спонтанни и импулсивни мисли, чувства и желания, които сме усещали още от най-ранно детство.
Децата не са обременени – те нямат усещането за срам, не знаят кое е добро и кое не. И лека полека , ние, възрастните , семейството , училището , социална среда поставяме нормите, очертаваме границите кое може и кое не, кое е допустимо и кое – забранено!
Така започваме да различаваме доброто от лошото. Тогава се раждат и нашите Сенки. На по-късен етап ние започваме да сортираме онези части от нас, които са приемливи в социума и онези , които са неприемливи и ще останат скрити.
И ето, че в този момент у нас сякаш живеят две личности – онази симпатична страна, която гордо показваме на света и нашето мрачно лице, което крием дори от себе си. Но тези две лица живеят вътре в нас, заедно и неразделно.
Всичко, което е табу и не се допуска за норма от обществото , което не може или не трябва, се изпраща в несъзнаваното – натъпква се там, и не му се дава шанс да излезе.
Но то търси път навън…
Често пъти е срамно, мазохистично, садистично, грозно, олицетворяващо най-тъмните ни страни. Именно за това, не го осветяваме, държим го в тъмницата и отричаме да е наше качество.
Сянката не е нещо, което сме приели за себе си като отрицателна черта, не е нещо, с което ни е удобно и гласно можем да признаем за себе си. Сянката е нещо, което отричаме да е част от нас. То не е интегрирано на съзнателно ниво, което води до прекъсване на връзката между тъмното ни Аз и истинския Аз.
Потискането на нашите негативни черти и емоции е една от най-големите бариери пред способността на човек да развива себелюбов и да живее автентично. Как можем да приемаме и обичаме себе си, ако имаме страни, които се страхуваме да изследваме?
Обикновено онова , което отхвърляме и не приемаме у другите е проекция на собствените ни тайни, неосъзнати импулси, нашите Сенки.
Когато знаем кои са те, можем по-лесно да ги интегрираме и допуснем в живота си, което ще „отхлаби“ напрежението и ще ни помогне да приемем и реагираме на тази наша и чужда черта по различен начин.
Основната дума тук е „интеграция“
- „обединение“, „съчетание“, „цялост“.
За да интегрираме едно вътрешно качество, означава да поемем отговорност за него, да го приемем, вместо да го отричаме и отхвърляме.
Да интегрираме у себе си нашите сенки ще доведе до спокойствие, вътрешно равновесие и мир, цялост и устойчивост.
Обратното на „интеграцията“ е „дезинтеграцията„ – „отделяне“, „разделяне“ на нещо, което е било цяло. А, както споменахме нашата тъмна страна и нашата светла страна са неразделни. Тогава, когато вътрешно сме фрагментирани, много трудно ще можем да се справим със стреса, ще ни бъде трудно да разпознаваме емоциите, ще минаваме трудно през несгодите. Това е така, защото един фрагментиран човек губи собствения си център, липсва му собствената му цялост.
Точно както денят и нощта, както тъмното и светлото ние трябва да търсим баланса между двете страни, да приемем, че те са взаимосвързани, допълват се, възникват една от друга и съществуват заедно. Ако ние не се научим да прегърнем Тъмнината, няма да можем да преследваме Светлината.
Как да открием своята Сянка ?
Първото и най-важно нещо е да допуснем, че може би и у нас има онази тъмна страна, която държим заключена дълбоко-дълбоко.
За да отворим място в съзнанието си за нея е необходимо са бъдем честни към себе си и със състрадание да приемаме своите собствени тъмни лица. Това ни дава възможност да изследваме неизследваните мисли, чувства, стремежи, които държим затворени.
Помислете за някого, когото не харесвате или черта от характера му, която ви отблъсква .
Помислете върху чувството – защо буди такива негативни мисли у вас? Погледнете дълбоко в себе си. Отговорете си в какъв момент сте проявявали същата тази черта, която мразите у другите?
Осъждайки някого за неговото поведение, неговите качества, ние много често осъждаме собственото си лицемерно Аз, като проекция, която правим на собствените си неинтегрирани сенки!
Да се научим да опознаваме Сенките си всъщност е пътят към зрелостта и любовта към самите нас. Имайте смелост и кураж да се изправите очи в очи с истинското си Аз, да го прегърнете и това ще ви даде една съвсем нова картина, нова визия на света и хората около вас!
Най-прекият път към това да заобичаме себе си е да се приемем в собствената си цялост и с доброта да прегърнем нашата сенчеста част!