В света, в който живеем сякаш перфекционизмът е идеализиран. Всеки се стреми да бъде перфектен и нищо по-малко, защото това е крайната точка да постигнем пълно съвършенство – да бъдем добри във всичко, да се справяме във всички ситуации, да изглеждаме като модели … дали реалността е толкова перфектна обаче?
Все по-често в живота ни нахлуват социалните мрежи, медиите, въобще този достъп до чуждите перфектни животи, които ние толкова искаме да имаме за себе си. Онзи социален свят все повече ни показва прекрасни снимки, безупречни визии, щастлив и богат живот, скъпи дрехи, перфектно подредени къщи, винаги весели и спретнати деца …
Много е важно, обаче да си даваме сметка за реалността!
Кадрите и посланията в социалните мрежи са внимателно подбрани, групирани така, че да предадат на нас, зрителя, различно настроение, чувство или идея. Точно както в една сцена от филм или една художествена галерия – показваме и подчертаваме онова, което искаме хората да видят и забележат. Онова, което искаме да скрием си остава вътре в нас, остава лично за нас.
И, точно, защото социалните мрежи все по-агресивно връхлитат в живота ни е изключително важно, както за нас , така и за децата ни да градим реалистична представа за нещата, които ни заобикалят.
И, тъй като темата е перфектния родител – ви приканвам да помислите кои са вашите представи за това да си перфектен родител.
Да си перфектен родител не означава ли всъщност да се опитваме да правим най-доброто за децата си – да ги учим, да ги възпитаваме, да им даваме пример?
Как става това?
Ако си представим , че всичко което виждаме от снимки е символ за перфектност, то това означава, че ние ще крием същината, ще опитваме да представим най-доброто, ще прикриваме реалността. Тогава няма ли да изградим един лъжлив и неадекватен пример за живота?
Нека да си представим как се опитваме да влезем в ролята на този перфектен родител.
Ще трябва да си забраним да допускаме грешки, ще трябва да сме винаги подредени, чисти, спретнати, ще трябва да запазваме винаги добрия тон, ще трябва да реагираме винаги правилно във всяка ситуация …и още, и още.
Смятате ли, че това е присъщо за едно човешко същество? Това ли е действителността?!
Всъщност, това да си позволиш да бъдеш човек, да реагираш понякога импулсивно, да оставиш бъркотия след себе си, да допускаш грешки е да си перфектен родител. Точно това учи детето на живота и го подготвя за пътят му напред.
Ако следваме онзи начин да бъдем перфектни ще изградим у детето една погрешна представаза света.
Ако сме решили, че трябва винаги да сме на разположение на детето, че трябва да откликваме на всички негови нужди, че трябва винаги да е с написано домашно, или трябва да стискаме зъби, когато ни иде да избухнем, защото някой за малко не ни е помлял с колата си, то това „храни“ нашата незадоволена нужда за контрол.
Най-големите уроци за децата ни преподаваме тогава, когато ги оставим да допускат грешки и да се учат от тях. Ако задоволяваме всички потребности на детето, ние го лишаваме от възможността да развие устойчивост, да се учи на самостоятелност и да взима решения само. Давайки това пространство на децата, те формират умения, които са необходими в света им като възрастни.
Нашето несъвършенство подготвя детето за светът навън,защото той е такъв.
Когато имаме лош ден, и си позволим са бъдем сприхави, да повишим тон, да се скараме на детето, най-добрият урок ще бъде след като напрежението спадне, да поговорим с него и да му се извиним за действията си. Така учим детето на честност, как да поправя грешките си, как да бъде емоционално осъзнат.
Ако детето пропусне да изпълни задание от училище, това ще го научи на отговорност.
Ако изругаете пред детето , това може да отвори честен разговор за стойността и смисъла на думите.
Когато допускаме грешки, ние помагаме на детето да функционира като възрастен. Уроците идват от всички наши действия и начинът, по който ги поправяме, и те виждат това. Ние не помагаме на децата си, когато вършим всичко вместо тях, ние ги осакатяваме и ги правим негодни за реалността.
Децата се учат от битието.
Нашият несъвършен живот ще даде много повече уроци на детето от всичко останало.
Затова позволете си да не бъдете перфектни. Допускайте грешки, бъдете несъвършени.Бъдете истински, имайте реалистични очаквания.
Демонстрирайте пред децата уменията си да поправяте стореното, да се извинявате, когато е необходимо, да признавате грешките си.
Това ще позволи на вас и семейството ви да градите правилни и устойчиви модели, които ще съпроводят децата ви в остатъка от живота им.
Най-големият подарък за нас и децата ни е да не бъдем перфектни!