В работата си с клиенти доста често обсъждаме темата за обвързването, за смисъла на отношенията, за живота на връзката. И, усещането ми е, че ние, хората изключително много храним илюзията, че връзките винаги трябва да носят само радост и пълнота. Възлагаме огромни очаквания към партньора и връзката, че никога няма да ни разочароват, че болка не съществува щом сме заедно.
Но, не е ли болката част от близостта?
Емоционалната близост между хората несъмнено води до известна уязвимост. Позволявайки на някого да бъде част от живота ни, отваряйки сърцето си за истинска близост, ние споделяме не само радостите, но рискуваме и да бъдем разочаровани. Колкото повече се приближаваме към хората и се разкриваме, толкова повече даваме шанс да бъдем наранени.
Взаимоотношенията често изискват компромиси и усилия, а болката е като естествена реакция на тези предизвикателства. Когато силно обичаме някого, ние се страхуваме да не го загубим, страхуваме се от неразбирателство или предателство. В този смисъл, болката е неразделна част от човешката близост и взаимоотношения. Но, не е ли това красотата на човешките отношения?
Да се осмелим да бъдем уязвими пред някого е ключът към истинската близост и автентичност във взаимоотношенията.
Уязвимостта включва способността да признаем, че не сме съвършени, че имаме нужди и страхове. Това откриване пред друг човек винаги крие риск от отхвърляне или болка, но е и пътят към истинската връзка. Парадоксът е, че именно това, което ни прави по-уязвими, ни прави и свързани.
Болката има своето място – тя ни прави по-силни, по-търпеливи, учи ни да приемаме несъвършенствата, учи ни и на емпатия, дава ни смисъл и дълбочина.
Понякога у нас се активират защити, които се опитват да ни предпазят от болката. Тогава е възможно несъзнателно да се отдръпваме, ако усетим, че отношенията се задълбочават, или пък търсим само краткотрайни връзки, а може би не се обвързваме емоционално с партньорите си. Това може да е повод да погледнем навътре в себе си и да се запитаме, от какво ни е страх – от болката или от близостта!
Във всеки смисъл, болката е част от „играта“! Ще допуснем ли, обаче, да се лишим от най-дълбоките моменти на радост и свързаност, за да се предпазим от страданието?